Доминиканска школа Veritas – Икуменизмът

О. проф. Марек Блаза SJ, (1970 г.), йезуит, биритуалист, служи литургия в три
обреда: латински, византийско-украински и византийско-румънски, преподавател,
душепастир на гръко-католическите студенти във Варшава.
Преподавател по икуменическо и догматическо богословие в Папския
богословски факултет Collegium Bobolanum във Варшава, в Украинския католически
университет и в Гръко-католическата семинария в Лвов (Украйна), във Висшата
семинария на Обществото на Христос в Познан и във Философско-богословския
колеж на Полската доминиканска провинция.
Преподавател по философия на съвременната християнска култура в Центъра
за изследване на Източна Европа към Варшавския университет.
Автор на многобройни статии по богословие и литургика, особено за Източните
църкви, както Католически, така и Православни.

Терминът икуменизъм произлиза от гръцката дума oikouméne. Първоначално той
е означавал земя, която е населена и обработвана, за разлика от пустинята. Имал е
чисто светско значение и се е използвал в елинистичния културен свят. Неин
латински еквивалент е думата orbis.
Етимологична основа представляват термините oikos – дом, или производният
глагол oikéō – живея, обитавам дадено място, и глаголът menein – оставам,
пребивавам, живея. Това са думите, които формират значението на термина
oikouméne – икумения.
Феноменът икуменизъм е труден за дефиниране поради широтата и
многостранния характер на проблема. Като се има предвид този факт, с известно
опростяване под икуменизъм можем да разбираме възгледи, нагласи и действия,
които изразяват и по различни начини потвърждават стремежа към осъществяване
на пълно видимо единство на християните в едната Христова църква, като
същевременно се запази богословския
и конфесионален плурализъм и многообразието по отношение на литургията и на
други прояви на духовния живот и дисциплината на Църквите и християнските
общности.